СЦЕНА, НО НЕ И ЗВУК
Актрисата и икона Хлои Севини въплъщава хладния, отдалечен стил, който се съчетава перфектно с дизайна на Хелмут Ланг. Тя носи прозрачна блуза и пола от Хелмут Ланг. От другата страна: самият затворникът австрийски дизайнер. Коса: Дидие Малиж за Frédéric Fekkai Beauté; грим: Джеймс Калиардос. Моден редактор: Грейс Кодингтън.
"Аромати и чувствителност" от Сали Сингър, публикувана за първи път в майския брой на Vogue за 2000 г. За още забележителности от архива на Vogue се абонирайте за бюлетина "Носталгия".
Зад кулисите на дефилето на Хелмут Ланг за есента на 2000 г. се разгръща модна ситуация – различна от моден момент. Най-търсената супермодел в света, Жизел Бюндхен, е избрала да не се присъедини към Стефани Сиймор, Клаудия Шифер, Татяна Патиц, Сесилия Чансълър и другите известни красавици, събрани на пирс 94 в Манхатън за модното ревю. Хелмут е определил на популярната бразилска модел само едно излизане по пистата, а тя и нейният взискателен екип (има ли по-раздразнителен и гласен от управител на знаменитост, който се засяга косвено?) са недоволни и са решили да си тръгнат изцяло.
Хелмут – който, според Саймън Дунан от Barneys, "подбира моделите за своите ревюта като във филм на Фасбиндер" – остава незасегнат. Когато Кейт Мос беше най-търсената модел, той по подобен начин я ограничаваше до едно участие на ревю. По-честото използване на топмодела би изглеждало като следване на кич тренд, а Хелмут презира всичко кич. Това прави следващия му ход още по-объркващ: в публичния лист на ревюто, заедно с кредитите за коса, грим и музика, са включени и кредити за аромати (Helmut Lang Parfum за жени, Helmut Lang Eau de Cologne за мъже). Наблюдателите се чудят как този символ на строг индивидуализъм може да прибегне до най-очевидната търговска тактика в индустрията: популяризиране на парфюм, който всъщност никой не може да помирише на ревюто. Императорът няма ли нос?
Въпросът става още по-остър този месец, тъй като Хелмут Ланг пуска точно тези аромати онлайн. Докато компютрите са напреднали, функцията за "драскай и помириши" все още не е изобретена. Така че защо да продаваш аромат, който не може да бъде пробван? Отговорът е, че това пускане отчасти е изявление за самото пускане. То довежда до крайност идеята, че потреблението се движи от разпознаваемостта на марката – "Хелмут Ланг" – а не от самия продукт. Както отбелязва Ричард Глукман, архитектът зад магазините и домовете на Ланг, "онлайн пускането е една стъпка отдалечено от реалното преживяване." С други думи, поканени сте да пренебрегнете сетивата си, буквално.
Това не е първият път, когато Ланг предизвиква очакванията на публиката и индустрията. В началото на 1998 г. той става първият дизайнер, преместил модна къща от Европа в Америка. Веднъж там, той също е първият голям дизайнер, пропуснал седмицата на модата в Ню Йорк, представяйки вместо това колекциите си на CD-ROM и онлайн, принуждавайки здраво консервативната към технологиите индустрия да навакса. След това, през лятото на 1998 г., той решава да представи колекцията си за пролетта '99 преди европейските ревюта – дръзка постъпка, която кара утвърдени нюйоркски дизайнери като Калвин Клайн да преразпределят отчаяно графиците си, оставяйки някога свещения моден календар разстроен като чифт износени дънки на Хелмут Ланг.
А, дънките. Имало ли е по-дръзка модна заложба от таксуването на луксозни цени за дънки, изпръскани с боя, с цвят на пръст? И все пак, както винаги, индустрията с нетърпение последва неговия пример. Приятелката на Ланг, Ким Стрингър, моден директор на японското Vogue, разказва, че в неделя в Токио е забелязала 20 или 30 чифта от тези дънки, вдъхновени от Джаксън Полък, в града. "Всъщност току-що си купих чифт," признава тя с лека извинение. "Какво да кажа? Имат точната дължина, точния цвят, и златния петън е перфектно разположен. Наистина е елегантно."
Императорът може да няма дрехи, но където и да отиде, модната тълпа го следва. Просто опитайте да се набутате в малкия бутик на Ланг в Милано по време на седмицата на модата. Привлечени от достъпните цени и ранния достъп до новия сезон – дрехите на Хелмут Ланг се произвеждат в Италия – група модисти се отправя директно от летище Малпенза към Виа Сант'Андреа. Борейки се с джетлаг, липса на мелатонин и помежду си, те пазаруват. Опитен главен редактор с радост заявява, че тениската в неоново розово с изключително дълги ръкави го кара да се "чувства като аристократ". Една блистателна редакторка в Prada грабва два костюма и едно яке, наричайки ги "целия си работен гардероб" за сезона. Хора, които имат достъп до всеки дизайнер в света, полудяват по суичъри, дънки и бледи каки костюми. Едва след като задоволят своята жажда за Ланг, те пресичат улицата към Prada.
Може би точно тази мания накрая накара Патрицио Бертелли, шефът на Prada и съпруг на Миучча, да купи мажоритарен дял в Хелмут Ланг през 1999 г. За Миучча Прада, дизайнерското чувство на Ланг се свежда до измамлива простота: "Той притежава елегантност, и в най-добрия си вид, много специфична детайл добавя острие по много прост начин," казва тя.
Модните професионалисти обожават дрехите на Ланг. "Те са моята униформа в живота," възторжено казва Сесилия Чансълър, възхвалявайки тяхната ненатрапчива, носена и леко функционална грация. "Дрехите му позволяват на твоята личност да блесне," казва Стефани Сиймор, "и все пак са оригинални и имат отчетлив стил." Тесните кашмирови палта идват с висящи каишки, които служат двойно – или дори тройно – като колани, закачалки за палто и каишки в стил раница. Право кроените панталини седят ниско на талията, са стройни и удължаващи, и никога не се прилепват към несъвършенствата ви. Парки с качулки от овча кожа усещат едновременно спортни и ангелски, докато пълнестите рокли от органза в дълбоки смарагдови и аметистови нюанси са класически красиви, но поразително модерни.
Художничката Дженни Холцър – Хелмут Ланг има и силно влияние в художествения свят – описва неговия вид като "функционален, ефективен, минималистичен и приятно олющен. Костюмите му имат всички основни елементи, и после има нещо по-добро, или по-лошо в тях, отколкото бихте очаквали." Накратко, Хелмут Ланг създава дрехи за познавачи, за тези в течение. "Всичко около него е тайнствено и за когносцентите," казва Дунан. Минаващ покрай тях би възхитил един чифт привлекателно носени кожени мотоциклетни гащи, но никога няма да познае кой ги е проектирал.
"Това е обратното на логоманията," обяснява Ланг. "Ние сме символ на нещо модерно, но традиционно, добре направено и просто усещащо се правилно. Нашите клиенти ни се доверяват; те знаят, че когато пуснем нещо, то е внимателно обмислено." Ланг е красив, дългокос мъж на 40 години, който работи в черно-бял офис, пълен с привлекателен млад персонал, носещ черни панталони и бели ризи, които техният шеф предпочита. Ефектът не е блясък, а най-стилното събиране на архитекти, което можете да си представите. Това, което се изгражда, е нематериалната катедрала на марката Хелмут Ланг, а най-новата шпилка, простираща се към небето, е новата парфюмна линия.
Ланг за първи път осъзнава "колко сме заобиколени от миризми и колко важни са ароматите за всички култури" на Биеналето на модата и изкуството във Флоренция преди три години. Там той създава аромат, предизвикващ усещане за пот, нишесте и кожа, в съпровод на интимния разказ на Дженни Холцър за провалена любов. От това нетрадиционно сътрудничество се ражда истински интерес към възможностите на парфюма и партньорство с Procter & Gamble. Резултатите са изненадващи – неговата приятелка и тестер на парфюми, фотографката Елфи Семотан, отбелязва, че хората имат силна реакция към новия аромат, намирайки го "стимулиращ, интересен, еротичен." За една жена, носенето на аромата на Хелмут Ланг означава приемане на нещо старомодно, неясно парижко и – както казва Ланг – "доста сладострастно. Това е аромат, който в момента не е на пазара." Наистина, Helmut Lang Parfum няма цитрусовите или тревистите нотки, характерни за конкурентите му. Helmut Lang Eau de Cologne (за мъже), който самият дизайнер носи с гордост, също "не съществува в момента" и се намира "на границата на лосиона след бръснене." Ланг разглежда тези аромати като "начало на парфюмна традиция." В следващите месеци той планира да отвори парфюмерия, проектирана от Глукман, в SoHo, за да продава своите творения във физическо, недигитално пространство. Ще последва бутик в универсален магазин, но разпространението ще остане селективно: "Това не е масов търговски продукт," казва Ланг. "Мисля, че трябва да се развива бавно, както старите парфюми са го правели." Той е особено горд с опаковката – тежка бутилка от формовано стъкло с европейска тежест, която се усеща странно съвременна. "Да бъдеш модерен," размишлява Ланг, "е въпрос на правилната смес от неща – определени елементи трябва да са традиционни, определени неща трябва да са нови. Не означава да нямаш никакви корени."
Собствените корени на Ланг са известни със своята скромност. Отгледан от дядо си и баба си в отдалечено алпийско село (мислете за Хайди, еделвайс, йодъл), той учи бизнес във Виена и навлиза в дизайна без формално обучение. До средата на осемдесетте години той вече представя колекции в Париж, внасяйки в строгите, минималистични силуети – авангардни за времето си – австрийски елементи като кожени шорти (ледерхозен), рогови копчета и сватбени лодени. Линда Дреснър, собственичка на бутици на Парк Авеню и в Бирмингам, Мичиган, си спомня за дебютната колекция на Ланг от 1986 г. заради "големите памучни ризи и някакъв вид кожени шорти. Имаше някакъв своеобразен обрач, който ме привлече към дрехите." Кристиан Лакроа си спомня "много елегантни, много висша мода дрехи. Остра геометрия вече работеше, много чиста и абстрактна." Дженни Капитан, немската модна редакторка, която помагаше на Ланг с първите му парижки ревюта, казва: "В началото той имаше двама виенски майстори по шаблони и австрийски платове. Качеството беше невероятно."
ЖЕНА В АЛО
"Добре облечен и добре поддържан е духът на времето," казва диза
