Преди да приеме наградата за специално признание на The Fashion Awards, Тания Фарес разказва за стажа си при Пиер Карден, вдъхновението, което черпи от Лулу Кенеди, и как тези преживявания я доведоха до създаването на една от най-значимите организации с нестопанска цел в модната индустрия. Тази история е част от "Моята първа работа в модата" – поредица интервюта с инсайдери от индустрията за ролите, които оформиха кариерите им.

Винаги съм искала да работя в модата, но не като дизайнер – привличаше ме работата зад кулисите. Майка ми беше красива жена, отвътре и отвън, с безупречен вкус. Тя имаше щастието да носи висша мода и често посещаваше модни ревюта в Париж, понякога вземайки и мен. Така започна интереса ми към модата.

Чичо ми беше известният декоратор Жозеф Ашкар, който заедно с партньора си Мишел Шариер реставрира Хотел де ла Марин във Франция. Той ме запозна с изкуството, като ме водеше на места като Фонтенбло, Версай и Лувъра. След като завърших университета със специалност комуникации, той ми помогна да си намеря стаж при Пиер Карден.

В Пиер Карден вършех малко от всичко, както повечето стажанти – сгъване на дрехи, приготвяне на кафе и подобни задачи. Шест месеца по-късно той ме нае в екипа си по комуникациите. Чувствам се невероятно щастлива, че съм работила с човек, толкова страстен и креативен. Всеки ден с Пиер беше различен. Той ме научи на важността да бъдеш любезен, но твърд, и често говореше за унисекс стила – идеята, че можеш да бъдеш себе си и да се обличаш както си искаш. Времето, прекарано с него, наистина ми отвори очите за бизнес страната на модата.

Чрез Пиер научих и колко е важно един дизайнер да се свързва с клиентите си. Той имаше дарбата да кара жените, които пазаруваха при него, да се чувстват удобно и уверено, което му даваше ценна представа за това какво искат клиентите му.

Това е най-важният съвет, който давам на всеки млад дизайнер, с когото се срещна: уверете се, че общувате с клиентите си. Чрез Fashion Trust – особено чрез Програмата ни за менторство – ние се стремим да изградим общност, която оценява и купува техните дизайни. В крайна сметка те трябва да разбират клиентите си, за да развиват бизнеса си.

Тези уроци нося през цялата си кариера. Когато Лулу Кенеди и аз основахме Lulu & Co през 2006 г., Васи Чембърлейн и Кристина Гуландрис организираха trunk show за нас. Никога няма да забравя онзи следобед – обратната връзка от приятели и по-широката общност за това какво харесват и не харесват беше безценна за оформянето на бизнеса.

Опитът и връзката ми с Лулу Кенеди бяха основополагащи за работата ми с Fashion Trust. Срещнах я чрез Джудит Гриър и заедно стартирахме марката Lulu & Co. Работихме заедно пет или шест години, като Лулу се фокусираше върху дизайна, а аз се занимавах с оперативната страна.

Бях дълбоко вдъхновена от работата ѝ с млади дизайнери чрез Fashion East. Да я наблюдавам как си сътрудничи с художници и управлява нашите шоурумове в Париж беше невероятно учебно преживяване, макар че беше и предизвикателно – тази индустрия е трудна. Може да правиш продажби, но шест месеца по-късно трябва да покриеш производствените разходи, а след това трябва да мащабираш. Това е трудна структура за млади дизайнери.

Чрез Лулу срещнах много хора от модната индустрия и също така бях активно ангажирана с изкуствата, подкрепяйки институции като Тейт и Сърпентайн. Забелязах, че докато много хора подкрепят света на изкуството, същото не важеше за модата. Чудех се защо не можем да правим и двете? Можеш да обичаш изкуство, но също така обичам и модата и да давам обратно и на двете. Беше малко сложно да участвам във Fashion East, тъй като вече работихме заедно по марката. Затова преди 14 години основах BFC Fashion Trust заедно с Сиан Уестърман. Бившият главен редактор на British Vogue Алекс Шулман ме запозна с тогавашния изпълнителен директор на BFC Каролин Ръш, и я срещнах заедно с Хароулд Тилман, който по това време беше председател на British Fashion Council. Казах, че искам да създам платформа за набиране на средства и подкрепа за млади дизайнери. Каролин хареса идеята и ме помоли да съставя предложение. Направих го и по време на този процес измислих името Fashion Trust. Исках да включа думата "trust" – доверие в модата.

Представихме плана на Каролин и тя го хареса. След това трябваше да намерим патрони. Идвайки от култура, в която да говориш за пари е неудобно, първите ми няколко срещи дори не включваха молба за подкрепа. Един ден организирахме обяд за потенциални патрони и когато приключи, все още не бях помолила за пари. Същото се случи и на друго събитие. В крайна сметка си казах: "Тания, или започваш да молиш хората за пари, или това няма да се случи." Щом го направих, разбрах, че не е толкова трудно. Сега обичам да моля хората за пари!

Ключът е да си страстен към това, което представяш, и да бъдеш директен. Не играйте игри – не е честно спрямо хората, ако смятат, че сте поискали среща, без да знаят, че ще ги молите за нещо. Първият ми патрон беше Мега Митал, която е и приятелка.

Патроните на Fashion Trust са невероятни жени, които инвестират финансово, отделят време или и двете, за да подкрепят млади модни таланти. Някои са адвокати, предприемачи или имат собствени фондове – всички са много интересни. В момента във Великобритания имаме 53 патрона. Някога имахме 120, но направихме оптимизация, поради което броят се намали наполовина.

През 2019 г. съосновах Fashion Trust Arabia, а през 2021 г. – Fashion Trust US. В САЩ също имаме патрони, но на Близкия изток работим със спонсори. Този път в Доха получихме подкрепа от Visit Qatar, Qatar Airways, Anastasia of Beverly Hills и други.

Проектът за Близкия изток възникна през 2017 г., когато написах книга заедно със Сара Мауър от Vogue за млади дизайнери в Лондон. За пускането на книгата леля ми в Йордания ме покани на събиране. Там срещнах толкова много невероятни дизайнери и много от тях ми казаха онази вечер: "Моля те, направи нещо тук като това, което правиш във Великобритания. Регионът се нуждае от това."

Аз съм от Ливан, говоря перфектно арабски и разбирам дълбоко региона. Близкият изток е невероятен със своето разнообразие – Левант, Северна Африка, GCC. Родителите ми работеха в хотелиерството, така че винаги имахме клиенти от целия регион. Чувствам, че мога да разбирам саудитците, кувейтците, катарците, египтяните...

Затова отидох да се срещна с Нейно Височество Шейха Моза, човек, когото винаги съм възхищавала. Тя ми каза, че и те търсели да направят нещо подобно в региона и ме запозна с дъщеря си, Нейно Превъзходителство Шейха Ал Маяса Бинт Хамад Ал Тани. Започнахме да работим по проект за свързване на западните и ближноизточните култури. Много съм благодарна за подкрепата ѝ – тя започна като мой съпредседател, а сега е като сестра за мен. Направих много проучвания, за да разбера какво е необходимо и как можем да подобрим, и имах идеята да доведа западни съдии на Близкия изток.

Ето как работи: всяка година отваряме сезон за кандидатстване. Получаваме около 600 кандидатури в САЩ, 1000 във Великобритания и 1200 на Близкия изток. Стесняваме ги до около 150–200 кандидатури и ги изпращаме на консултативния ни съвет, който след това избира финалистите. Нашите съвети са големи и включват хора от цялата модна индустрия, защото разнообразните гласове са толкова ценни. Току-що проведохме журирането на Fashion Trust Arabia и беше наистина забавно да видим как хората се включват – всички се разделиха на групи според това за кой дизайнер подкрепят. Имахме много открит разговор, модериран от експерт, който помоли всички да обяснят защо подкрепят определени дизайнери. Всичко изглеждаше много искрено. След това те гласуваха, ние преброихме бюлетините и обявихме победителя.

Екипът на Fashion Trust е малък – само трима души в САЩ и осем на Близкия изток – така че съм невероятно горда от въздействието, което създадохме през годините. Откакто стартирахме Fashion Trust Arabia през 2019 г., талантът и качеството на дрехите се подобриха драстично. Също така чувствам, че интересът към региона наистина нараства сред потребителите. Случилото се с Matches беше много тъжно и остави голяма празнина в индустрията, що се отнася до платформи за откриване. Разбира се, Fashion Trust не е търговец на дребно, но може би можем да помогнем да осветим нов, свеж талант.

Като част от последното събитие на Fashion Trust Arabia организирахме изложба, наречена **Нишки на въздействие**, представяща творби на финалисти и победители през годините. Бих искала тази изложба да пътува в бъдеще. Също така искам да разширя програмата ни за менторство. Тази година я удължаваме на три дни вместо два, с около 25 лектори от всякакви области – електронна търговия, мърчандайзинг, устойчивост и други. Организираме я за всички наши дизайнери и всички пристигат в Лондон, за да участват.

Интересно е – работата с толкова много млади дизайнери ми показва, че бъдещето става много по-фокусирано върху технологиите. Те използват 3D принтиране, изкуствен интелект и изследват всякакви нови инструменти. Но уменията, от които се нуждаят най-много, са присъщи на човека. Винаги казвам на хората да останат автентични, верни на идентичността на марката си и да изграждат истински връзки с общностите си. Това се случва само чрез човешко взаимодействие и сътрудничество, което изглежда по-важно сега от всякога.

**Често задавани въпроси**

Разбира се, ето списък с често задавани въпроси за основателката на Fashion Trust Тания Фарес, обсъждаща първата си работа в модната индустрия.

**Обща информация**
**Въпрос:** Коя е Тания Фарес?
**Отговор:** Тания Фарес е моден предприемач и филантроп, най-известна като съосновател на Fashion Trust – организация с нестопанска цел, която подкрепя и финансира изгряващи модни дизайнери.

**Въпрос:** Какво е Fashion Trust?
**Отговор:** Това е глобална организация с нестопанска цел, която идентифицира и предоставя грантове, менторство и бизнес подкрепа на обещаващи модни дизайнери на решаващ етап от кариерата им.

**Въпрос:** Защо първата ѝ работа в модата е интересна тема?
**Отговор:** Защото кариерният ѝ път не беше традиционен. Разбирането на началната ѝ точка показва как разнообразните среди и ранните преживявания могат да доведат до влиятелни роли в индустрията.

**За първата ѝ работа**
**Въпрос:** Каква беше първата работа на Тания Фарес в модната индустрия?
**Отговор:** Първата ѝ официална роля беше като стажант и по-късно асистент във Vogue в Лондон.

**Въпрос:** Имаше ли модна диплома или дизайнерски опит?
**Отговор:** Не, нямаше. Тя изучава политология в университета. Влизането ѝ в модата беше чрез страст, мрежа от контакти и възползване от възможност.

**Въпрос:** Какви бяха основните ѝ задължения в тази първа роля?
**Отговор:** Типични задачи за