Днес не е обикновен ден за бизнесите в Америка. Макар че петъците обикновено са един от най-натоварените и печеливши пазарни дни от седмицата, много магазини в цялата страна са затворили врати като част от Националното спиране.

Това общонационално стачкуване изразява несъгласие с Имиграционната и митническа служба (ICE) и се присъединява към демонстрации, провеждащи се в множество градове. Обикновено подобни действия са ограничени до конкретни отрасли – като например стачката на SAG-AFTRA през 2023 г., която продължи 118 дни и забави холивудски продукции с години, или продължаващата стачка на медицинските сестри в Ню Йорк, започнала на 12 януари. Днешното стачкуване обаче отбелязва първата обща стачка след Стачката за животите на чернокожите през 2020 г.

Бизнесите научиха за стачката по различни начини. Лили Кайзер и Кейт Коркоран, екипът зад винтидж магазина Happy Isles с локации на двата бряга, чуха за нея чрез видео, споделено от Пати Харисън. Зулайха Азиз, основателката на бижутерската марка Mazahri, видя призиви за действие от бившия министър на труда на САЩ Робърт Райх и от Сомалийското студентско сдружение в Университета на Минесота. Алберт Мендес, основателят на концептуалния магазин Rocha в Остин, каза, че това беше тема за разговор на пазара в Париж. Много други просто забелязаха хората да споделят своето участие в социалните мрежи, което първо ги навести за потенциала на стачката.

"Лентата ми в социалните мрежи беше пълна с призиви за действие", казва Меган О'Нийл, собственичка на развиващата се обувна компания Nayla. "Колкото и Instagram да може да бъде досаден, той е наистина невероятен за запалване на движение."

Не е изненадващо, че повечето от марките, участващи в стачката – която обхваща отрасли като ресторанти, фитнес студия и мода – са малки, независими бизнеси. Това идва в особено труден икономически момент, с драматичен спад в жизнеността на малките предприятия. За всяка от тези марки затварянето за един ден е значителен риск.

За дизайнера на чанти и аксесоари Брандън Блекуд, базиран в Ню Йорк, решението да затвори донесе бизнес последици. "Отложихме нашата валентинска промоция, която е голям момент годишно за марката", казва той. Това включваше преместване на вътрешни срещи, настройване на календара за пускане и координация със склада за управление на инвентара и опаковъчните станции. "От гледна точка на логистиката, това е управляемо, но изисква намерение и синхронизация между екипите. Всички разбраха защо го правим, което улесни нещата."

Брандън Велория Джордано, съосновател на James Veloria, беше вдъхновен от своята майка имигрантка да затвори. "Тя искаше да отвори собствен малък бизнес, фризьорски салон, но никога не успя да го направи в краткия си живот", казва той. "Знам, че има безброй други истории като тази на моето семейство, така че се чувства правилно да покажем солидарност с нашата имигрантска общност."

Катлийн Сорбара, собственичка на магазина в Уилямсбърг, който носи нейното фамилно име, се почувства принудена да участва след убийствата на Алекс Прети и Рене Гуд. "ДНК-то на моя бизнес винаги е било в съответствие с личните ми убеждения", казва тя. "Мисля, че това е красотата на това да си собственик на малък бизнес – нямам ръководен ешелон, пред който да отговарям." Докато вратите на Сорбара са затворени, тя планира да плати на служителите си, сякаш е обикновен работен ден.

"Беше смислено да видим толкова много малки бизнеси да се съберат по единен начин", казва Мендес, като добавя, че когато чу за стачката, докато беше в Париж, се почувства развълнуван. "Целият ми живот бях защитаван, подкрепян и грижен за от имигрантски общности, така че ние с цялото си сърце осъждаме нападението не само срещу недокументирани имигранти, но и срещу американски граждани."

Всеки бизнес, с който говорихме, повтори чувствата на Лорел Пантин, която управлява Substack с 30 000 последователи и физическия магазин Earl в Лос Анджелис. "Рисковете от това да не говоря са много по-сериозни, отколкото евентуално да загубя клиент заради моите убеждения", казва тя. "Не се притеснявам да загубя клиенти или абонати за бюлетина си, като говоря открито." Говоря открито за това, което вярвам, че е правилно, и действам според тези убеждения. Знам, че това може да означава, че не всеки около мен ще подкрепи това, което правя – и съм спокойна с това.

Happy Isles трябваше да пренасочи десет срещи за булки, уговорени за този ден, което беше особено предизвикателство, тъй като много от техните булки пътуват от други щати. "Затварянето за един ден е малка жертва", написаха Кайзер и Коркоран по имейл. "Готови сме да продължим да поставяме нашите ценности на първо място. Има повече в живота от парите или да угождаме на клиенти, чиито морали не съвпадат с нашите."

Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси за "Националното спиране: Модната индустрия стачкува в знак на протест срещу ICE", предназначен да обхване разнообразие от въпроси от основни до по-подробни.

**Начални въпроси за дефиниция**

1. **Какво беше Националното спиране в модната индустрия?**
Това беше еднодневно спиране на работа и бойкот в социалните мрежи на 14 февруари 2020 г. Стотици модни марки, издания и инфлуенсъри спряха нормалната си дейност в знак на протест срещу Имиграционната и митническа служба на САЩ (ICE) и призоваха за нейното закриване.

2. **Защо модната индустрия протестира конкретно срещу ICE?**
Организаторите подчертаха ролята на ICE при разделянето на семейства, задържането на деца и нехуманните условия в задържащите центрове. Те твърдяха, че индустрията, която разчита на глобален талант и имигрантска работна ръка, има морален дълг да заеме позиция срещу тези политики.

3. **Кой организира спирането?**
Действието беше организирано от коалиция от активисти и модни професионалисти, начело с акаунта @fashionforICE в Instagram, който служеше като централен център за информация и ресурси.

4. **Какво всъщност направиха участниците в деня на спирането?**
Те не провеждаха нормална бизнес дейност. Това означаваше да не публикуват търговско съдържание в социалните мрежи, да не изпращат промоционални имейли, да не провеждат пазарни срещи и вместо това да използват своите платформи за споделяне на образователни ресурси за ICE и организации за правата на имигрантите.

**Въпроси за въздействието (средно ниво)**

5. **Участваха ли някакви големи марки?**
Да. Сред основните участници бяха марки като Everlane, Reformation и Mara Hoffman, както и влиятелни издания като Vogue, Teen Vogue, Business of Fashion и The Cut. Много независими дизайнери и инфлуенсъри също се присъединиха.

6. **Каква беше целта? Ставаше ли въпрос само за един ден мълчание?**
Основните цели бяха: 1) Да се повиши обществената осведоменост за действията на ICE; 2) Да се пренасочат разходите на индустрията и потребителите към организации, ръководени от имигранти, чрез дарения; и 3) Да се стимулира дългосрочно политическо ангажиране и промяна в политиките в индустрията.

7. **Беше ли ефективно?**
То беше ефективно за повишаване на осведомеността и генериране на значително медийно отразяване на пресечната точка между модата и политиката. Мобилизира милиони в дарения за групи като RAICES и ACLU. Критиците обаче твърдяха, че това беше еднодневен символен жест, който не адресира сложните връзки на самата индустрия с глобалната работна ръка и имиграцията.