„Мисля, че през повечето време наблюдаваме как хората се справят с извънредни обстоятелства“, казва режисьорът Крейг Болдуин към актьорите, събрали се в едно репетиционно помещение в центъра.

Необичайно топъл следобед е в средата на октомври, а групата се е събрала за последната си репетиция на „Ричард II“, преди да преминат към техническата седмица в театър „Астор Плейс“. След като преминаха през пиесата без сценарии, те се преоблекли в по-удобни дрехи и сега седят в частта от залата, обозначена като „дясно на сцената“, държейки сценариите и тетрадките си, нетърпеливи да чуят още от режисьора си.

„Човешкият елемент в пиесата е, че виждаме как всички тези различни хора реагират, докато страната им се разпада“, продължава Болдуин. „Какви избори правят хората? Кой се опитва да събори страната, а кой – да я възстанови?“

Само ден по-рано масивният протест „Без крале“ в Ню Йорк се беше пронесъл по авенюто точно до сградата, придавайки зловеща актуалност на тази пиеса, написана преди над четиристотин години. А в тази стая един крал се мъчи отчаяно да запази властта си.

„Ричард II“ не е пиеса, която по-широката публика, особено американската, познава добре. Като първо творба от шекспировия цикъл „Хенриада“, тя изобразява събитията, довели до бурната междуособица в Англия, продължила няколко поколения. В центъра на историята е крал Ричард – изигран от Майкъл Юри в тази постановка – който прогонва братовчед си Хенри Болингбрук (Грантъм Колман), конфискува земите на благородниците, налага непопулярни данъци и става все по-непопулярен поради лошото си управление на ресурсите на кралството. В крайна сметка свален от власт и затворен от Болингбрук, Ричард – внимание, спойлъри! – е убит в килията си.

Очевидният подход би бил да се изобрази Ричард като отдалечен и детински; в края на краищата той е бил само на десет години, когато станал крал. Но тази постановка „подчертава колко трудно е да си крал“, казва Юри. (Той и Болдуин имат дълга история: учили са с една година разлика в Джулиард, а наскоро Болдуин режисира Юри в постановката на „Хамлет“ на Shakespeare Theater Company през 2019 г.) Ричардът на Юри, макар и арогантен и понякога високомерен, успява да спечели и известна съпричастност.

Когато пиесата беше последно поставяна в Ню Йорк през 2006 г. (постановка на Public Theater, планирана за Delacorte през 2020 г., се превърна в радиодрама), Болдуин беше част от актьорския състав. (В рецензията си за The New Yorker Хилтън Алс описа изпълнението на Болдуин в ролята на Томас Моубрей като „очарователно“.) Постановката, чието действие се развива в неясно модерни времена, му се стори като сочен политически драма. „Това е историята за една страна, раздирана от ожесточени борби за власт между управляващите я богати семейства“, казва Болдуин. „В ума ми тя ми се струваше като кинематографична психодрама, подобна на „Наследството“.“

За собствената си адаптация Болдуин е пренесъл действието в Манхатън от 80-те години на XX век и е пренаредил част от текста, така че когато за първи път се срещаме с Ричард, той си спомня за скорошни събития от килията си в затвора.

„Попитах се какво беше прелюдията на сегашната ни епоха на американско разделение, алчност и насилие“, казва Болдуин. Този въпрос го доведе до 80-те години, доминирани от булевардната преса и девиза „Алчността е добро“: „Рейганомиката, материализмът, прекаленото потребление и агресивната приватизация“. Той също така е направил Ричард ясно негетеросексуален, като общността му е застрашена от надвисналата криза със СПИН.

„В известен смисъл Ричард е създал своя идеален рай с това своя избрано семейство от queer хора, управлявайки кралство и притежавайки всичко необходимо“, обяснява Юри. „И после всичко му е отнето.“

С няколко години по-млад от Юри и Болдуин в Джулиард е Паскал, която прави дебюта си оф-Бродуей. Изключително красива, тя се движи леко из стаята, понякога крачеейки високи токчета по отбелязаната „сцена“ (само две седмици по-рано правеше същото на модната писта на Chanel за пролетта на 2026 г.), а друг път с обич опирайки глава си на рамото на колега актьор.

Паскал и Райън Спан в „Ричард II“.
Снимка: Карол Розег

Отдавна е възхищавала на Юри и високо отчита таланта му. „Толкова е лесно да си на сцената с него“, казва тя. „Той е любопитен и отворен колкото мен.“

Родена в Калифорния, но отраснала предимно в Чили, Паскал – по-малката сестра на актьора Педро Паскал, с когото е ходила по няколко червени пътеки – е виждала само екранни адаптации и испански версии на Шекспир преди да отиде в Джулиард. „Бях много уплашена. Чувствах се изолирана, докато чета и изучавам творбите му“, казва тя за Шекспир. „Но после осъзнах, че това е почти свой собствен език. Щом гласът и тялото ти навлязат в този език, ставаш част от този театрален и литературен свят. Трябваше наистина да се потопя в него, за да се влюбя в езика.“

Докато се подготвя за ролята си на кралицата в „Ричард II“, Паскал размишлява над преживяването си от ролята на Гертруда в постановка на „Хамлет“ в Джулиард. Подобно на Гертруда, кралицата притежава значителна власт, но тихо. „Тя е в съзнанието на всички, нали разбирате? Тя е главен персонаж, но не говори чак толкова много“, отбелязва Паскал. „Толкова е богато и сложно, и толкова противоречиво и болезнено да се намираш в това положение на само съмнение, да имаш инстинкти, но да трябва да ги заглушаваш.“

За Паскал тази постановка на „Ричард II“ говори много за сегашната епоха. „Тази пиеса ще ни напомни за въпросите, които всички си задаваме. Какъв е смисълът на съществуването, когато има толкова много насилие и хаос? И каква е истината? Това е една много екзистенциална пиеса – а ние живеем в наистина екзистенциални времена.“

„Ричард II“ в момента е в предпрожекционни прожекции, като официалната премиера е насрочена за 10 ноември.

Често Задавани Въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси за постановката на „Ричард II“ с Майкъл Юри и Лукс Паскал, предназначен да бъде полезен както за новодошли, така и за опитни театрали.

Общи въпроси за начинаещи

1. Кои са звездите в тази нова постановка на „Ричард II“?
В тази постановка участват Майкъл Юри в ролята на крал Ричард II и Лукс Паскал в ключова поддържаща роля.

2. Не съм запознат(а) с пиесата. За какво е „Ричард II“?
Това е историческа пиеса на Шекспир за английския крал Ричард II, който е детрониран от братовчед си Хенри Болингбрук. Историята изследва теми като власт, идентичност, лидерство и божественото право на кралете.

3. Защо тази постановка се описва като дълбоко лична?
И Майкъл Юри, и Лукс Паскал извеждат на преден план своите уникални лични идентичности и преживявания. Юри е известен гей актьор, а Паскал е трансджендър актьорка, което им позволява да изследват темите на пиесата за идентичност и уязвимост по нов, автентичен начин.

4. Какво означава, че е „перфектно насрочена за днешния ден“?
Централният конфликт на пиесата – поставяне под въпрос на легитимността на владетеля, борейки се с националната идентичност и изследвайки изменчивостта на властта и себеси – директно отразява много от съвременните политически и социални дискусии, които се водят в момента.

5. Къде и кога се играе тази постановка?

Примерен отговор: Играе се в The Classic Stage Company в Ню Йорк от [дата] до [дата].

По-задълбочени въпроси

6. Как участието на Лукс Паскал прави тази постановка уникална?
Лукс Паскал, талантлива трансджендър актьорка, носи мощна и нюансирана перспектива в двора на Ричард II. Присъствието и изпълнението ѝ по същество предизвикват традиционните гендерни норми в класическия театър, добавяйки допълнителни слоеве значение към темите за лоялност, идентичност и изпълнение.

7. Каква е връзката на Майкъл Юри с Шекспир?
Макар и широко известен с комедийни роли в предавания като „Грозната Бети“, Юри е класически обучен театрален актьор със значителен шекспиров опит, което му позволява да внесе както техническо майсторство, така и емоционална дълбочина в сложната роля на Ричард.

8. Кои конкретни теми от „Ричард II“ са най-актуални за съвременната публика?
Ключовите теми включват: