Ето по-естествен и плавен преразказ на вашия текст, запазвайки оригиналното значение:

---

Първо, ще си призная: феновете на Oasis ме плашат малко. Ето, казах го.

Аз – заедно с Дуа Липа, Алекса Чънг, Том Круз и още 90 000 души – се запътвах към стадион Уембли за дългоочакваното събиране на любимата ми група. Отбелязах тази дата в календара си още на 31 август 2024 г., когато аз и приятелите ми, обсебени от Oasis, прекарахме безсънна нощ, обновявайки безкрайно страниците за билети ("Аз съм 11 361-ви в опашката!"), само за да се провалим жалко. На следващия ден един мистериозен приятел от ОК ме изненада с билети като подарък.

Гледах почти всяко турне на Oasis в САЩ, понякога пътувах до няколко града. През последните три десетилетия интервюирах Ноъл два пъти и Лиъм три пъти. Достатъчно близък съм с бандата, че през август, когато обявиха турнето, писах на приятелката и мениджърката на Лиъм, Деби (която познавам), питайки за интервю с него. (Не стана – нито Лиъм, нито Ноъл правят много медийни изяви за завръщането си.) Когато децата ми бяха малки, шепнех "live forever" в ухото им преди сън. Даже една приятелка роди дете на Лиъм, съди го за издръжка след ДНК тест, и все пак оттогава съм го виждал повече от нея. Предаността ми към тази група е безспорна.

Но онези фенове… Особено английските.

Ето историята: Макар никога да не съм гледал Oasis извън САЩ, технически присъствах на последното им шоу в Уембли на 12 юли 2009 г. Тогава живеех в Ню Йорк, но поех съмнителна задача – да отразя старта на новия Jaguar XJ в галерия Saatchi в Лондон, знаейки, че същата вечер Oasis свирят в Уембли. След като пристигнах и се покарах на събитието, избягах по-рано, хванах такси и се заптих към стадиона, където екипът на групата беше оставил билет за мен. Знаех, че ще пропусна по-голямата част от концерта, но не ми пукаше – дори няколко песни на родна земя ми се струваха като Светия Граал.

Когато пристигнах в Уембли, зоната беше зловещо пуста – всички вече бяха вътре. Изтичах от таксито до гишето, задъхан, само за да открия, че билетната каса е затворена. Отчаян опит да се свържа с екипа на Oasis вътре (които едва ме чуваха) не помогна, така прекарах остатъка от вечерта извън стените, слушайки приглушени ех