Както казват, нищо не може да се сравни с лятото в Чикаго.

В един хладен августовски вечер градът блестеше с пайети, коприна и наследство. Общността се събра на поляната на музея и образователен център „Дюсейбъл“ за черната история — един от най-старите афроамерикански музеи в страната — за **„Махагони на 50“**, тържество по случай модната класика от 1975 г. **„Махагони“** с Диана Рос в главната роля. Но това не беше просто прожекция на филм. Беше завръщане у дома — връщане в града, където всичко започна, сливайки киното, стила и културата. Част вечер на открито с кино, част квартален блок парти, част модно ревю.

Организирано от д-р Рики Бърд, Джесика Кларк и Сий Филипс, **„Махагони на 50“** отдаде почит на трайното въздействие на филма върху модата, политиката, общността и идентичността на черните жени — и най-вече върху красотата и влиянието на Чикаго. „Това беше нашата любовна писмо до Чикаго“, каза Бърд пред **Vogue**. „Искахме да върнем филма там, където се развива действието, където всичко започна — и го направихме. Беше прекрасно да видим града да излезе в най-добрия си вид, празнувайки и чувствайки се обичан.“

Малко филми са оставили такова впечатление в модата като **„Махагони“**. Режисиран от Бери Горди, с възвишена музика на Диана Рос и зашеметяващи костюми, филмът разказва за Трейси Чеймбърс — асистентка в магазин от Саутсайд и амбициращ дизайнер, която напуска Чикаго, за да стане супермодел в Рим. Това е висока драма, висок камп и висока мода, визуален пир от смели силуети и ярки рокли. А **„Махагони на 50“** улови същата енергия.

Публиката дойде облечена да впечатлява, възприемайки характерния гламур от 70-те. Представете си крокетирани рокли, шифонови шали в пастелни нюанси, берети, обемни афро-прически, смесени принтове, комбинезони в стил Studio 54 и мъже, вдъхновени от картините на Баркли Хендрикс. Аксесоарите бяха навсякъде — златни вериги, бирютени пръстени, купчини гривни. Носеха винтажни дрехи от 70-те, докато други предложиха модерни интерпретации — от тоалети, вдъхновени от афрофутуризма, до директни почит на иконичните костюми на Диана Рос.

Прожекцията привлече оживена, многопоколенческа публика. Децата се разхождаха на скутери, докато новодошли преживяваха **„Махагони“** за първи път. Сред гостите бяха Морис и Хоуп Мур, празнуващи 27-ата си (махагонова) годишнина от брака. За други вечерта върна спомени от снимките на филма в Чикаго.

Таня Хакни, доживотна жителка на Чикаго, беше тийнейджърка, когато видя Рос да снима до къщата на чичо си. „Той се обади на майка ми и каза: ‘Кажи й да дойде тук — тази дама минава през алеята и снима филм’“, спомня си тя. „Стояхме там с часове, гледайки. Беше невероятно.“

Кори Хинтън имаше подобен спомен: „Карах към вкъщи и видях камери. Спрях да проверя — беше сцената, където Диана се сбогува с Били Дий.“

Десетилетия по-късно черните жени все още се виждат в Трейси. Филипс, израснала в жилищния комплекс „Стейтуей Гардънс“ в Чикаго, разсъждаваше за тази връзка. „Срещам толкова много момичета като Трейси тук — независимо дали са модели, правят събития или грим — те го желаят толкова силно. За черните жени да поемат творческата сила изисква смелост. Гледането на **„Махагони“** потвърждава този път.“

Модата, винаги централна за филма, зае централната сцена с блестящо живо модно ревю в духа на легендарните модни разворти на списание **Ebony**. **Fashion Fair**.

Водещият Дани Дънсън, куратор и директор на кураторските услуги в музея „Дюсейбъл“, представяше моделите с шарма на водещ от 70-те, докато гостите танцуваха на класики като **Love Hangover** и **Got To Give It Up**.

Кларк сподели личната си връзка с историята на Трейси и какво означаваше да върне това събитие у дома. **„Аз съм от Саутсайд, живях в Париж една година и сега се върнах“**, каза тя пред **Vogue**. **„Като Трейси, намирам успеха тук. Мощно е да знам, че не трябва да напускам Чикаго, за да оставя своя отпечатък.“**

Вечерта беше празник за всички сетива. Гостите си заминаха с подаръчни пакети, пълни с козметика от Pattern Beauty, Luster и Hanahana Beauty, танцуваха на хаус, диско и соул музика и се наслаждаваха на чикагски деликатеси като пилешкото на Харолд и чийзкейка на Илай. Споменателни цианотипни отпечатъци и одеяла **„Махагони на 50“** добавиха специален щрих.

Вечерта приключи с трогателното присъствие на Пемон Рами, дългогодишен културен организатор и кастинг асистент, който имаше малка роля в оригиналния филм. Почетен преди прожекцията за десетилетията си влияние в Чикаго, Рами стана жива връзка между наследството на филма и общността, която го празнуваше.

От улиците на Котидж Гроув до поляната на „Дюсейбъл“, **„Махагони“** винаги е принадлежал на Чикаго. Петдесет години по-късно филмът все още вдъхновява мечтатели, дизайнери и дъщери от Саутсайд.

**(Снимки: Адриан Октавиус Уокър)**