Когато Мартин Роуз представя колекция в Лондон, това е повече от модно шоу – това е събитие за общността, а мястото винаги носи послание. Този път ни нареди на опашка пред бюро по труда в Лисън Гроув, превърнато в паметник на пазарните търговци – безсмъртните герои, оформили културния облик на Лондон през поколенията. „Те са хората, които поддържат града жив“, каза тя. „Малки дизайнери, продавачи на vintage, музикални магазини, бижутери, фризьори.“

В знак на почит към издръжливите улични търговци на Лондон (творческо движение без постоянен дом, но с безкрайни идеи), Роуз покани 22 търговци да разположат щандове в полуизоставената сграда, която беше наела. „Чувствах, че е идеалният момент да ги отпразнуваме – да посветим всичко на тяхната работа, а не на моята.“

Но да си призная – беше безспорно стилът на Мартин Роуз. На горния етаж стаи, увити с набръчкани бели завеси, бяха сцената на нейната нова колекция. „Това е нашата версия на салонно шоу“, обясни тя, макар задушливите драперии да намекваха за нещо по-мрачно. Да пресъздаваш субкултури и границите на „нормалното“ в нещо съвсем ново е неин фирмен почерк. Тя преосмисля силуетите по начини, които в крайна сметка стават мейнстрийм – като пионерството ѝ с oversize кроя още през 2013 г.

Този сезон тя обърна страницата: стилът беше стегнат, прилепнал към тялото. „Експериментирахме с модерно-секси, създавайки напрежение на неочаквани места“, каза тя. Вземете например нейната преосмислена като тесна мини-рокля клетрава риза, свободна отзад. Или наслоените пола с плисе на килт, които леко се развяват при движение.

Същият подход се пренесе и в мъжкото облекло: пригодени сако, стеснени работни панталони, съкратени кожени якета и ултратесни спортни гащета (но не съвсем легинси). Дори пончотата имаше изненада – късо отзад, намек към фризьорските наметала, срещани по всяка лондонска улица.

Верна на себе си, Роуз добави и игриви детайли: фризирани престилки, завързани на кръста, боксерки с дантела и чанти с принтове от стари еротични списания. Прическата – дълги рокендролски гриви и стегнати перманенти – добави още един слой британски шарм, благодарение на стилиста Гари Гил.

Ако всичко напомняше за 60-те, 70-те или 80-те, точно такъв беше замисълът. Вдъхновението на Роуз идва от детските ѝ посещения в Кенсингтънския пазар – легендарен център за хипита, пънкари и готи. Говори се, че Леми от Motörhead е продавал трева там, а Фреди Меркюри е работил на щанд преди Queen да станат известни.

„Всичко това“, каза Роуз, посочвайки дрехите и оживения пазар около нея, „е нашата любовна писмо до Кенсингтънския пазар. Толкова много хора се откриха там – мястото, където субкултурите се сблъскваха, където откриваше модата, където разбираше кой си. Нуждаем се от тази енергия отново. Лондон има нужда от нея.“