Краката ми са ме носили през различни фази на живота – мускулести по време на студентските ми дни в футбола, баскетбола и леката атлетика; дълги и стройни в зряла възраст. През зимата са бледи, през лятото бързо загарят. Изкачили са безброй стълби и дори са парадирали по модна писта. Напоследък обаче са подути, натъртени, покрити с белези от игли и – когато успявам да ги погледна обективно – странно красиви с дебели кафяви вени, които се извиват като италиански мрамор.

Тези вени вече не функционират правилно. През ноември със специалист по съдови заболявания ми обясни, че лошо работещите вени са по-опасни от напълно нефункциониращите – изненадващо по-вредни. Затова ги затваряме системно, позволявайки на тялото ми да пренасочва кръвния поток по по-здрави пътища. Устойчивостта на човешкото тяло е изумителна.

Сега не мога да не възхищавам се на краката на другите: блестящите като диско топки крака на Тайла в рокля с висок разрез, лекотата на Мисти Копланд в „Flower“, жените, които парадират с ронливите мини-рокли на Сесили Бансен в Париж, или силната поза на Лили Колинс в полупрозрачни чорапи за реклама на Calvin Klein. Дори здравите, надеждни крака на моята фитнес инструкторка – такива, които никога не я предават. Тези дни всеки има по-добри крака от моите, макар и само защото може да ги показва без колебание.

Чудех се дали да пиша за това, не исках да го представям като някакво грандиозно откритие. Не споделях за лечението си в социалните мрежи – отчасти защото прекаленото споделяне не е мой стил, но и защото знам, че ситуацията ми може да бъде много по-лоша. Колкото и странно, зимите в Ню Йорк вече не ме безпокоят, след като голените крака не са опция. Компресионните чорапи, които нося седмици наред, са топли като термобельо и се наслаждавам на стилните комбинации със спортни панталони – например Adidas тренировъчни панталони с сако за „бизнес отгоре“ визия. Когато нося пола или рокля (миди или макси), верните ми ботуши Dôen прикриват необходимото.

Освен гардеробните промени, съм благодарна, че диагнозата ми не беше по-сериозна. На този етап от живота толкова много приятели чакат резултати от биопсии или премахват кисти, фиброми и други неочаквани образувания. Един ден си добре, на следващия – откритие под душа те изпраща право при доктора. Дори да не е нищо сериозно, несигурността е ужасяваща. Затова, макар понякога все още да не разпознавам краката си в това състояние, съм благодарна, че оздравяват.

Всичко това съвпадна с година, в която добавих още танци към тренировките си – не защото тялото ми се е променило, а защото новите движения ме накараха да оценя какво може да прави. Има глупава, проста радост в осъзнаването на скритите способности на тялото. Това осъзнаване се пренесе и извън дансинга, давайки ми увереност да кажа, че се чувствам по-добре в собствената си кожа – и дори повече я обичам. Чувствам се по-спокойна със себе си от когато и да било. Предизвикателствата, пред които бяха изправени краката ми по време на лечението, само ме направиха по-силна. Затова, когато докторът ми каза, че е необходим още един курс, не заплаках като първия път. Вместо това преброих седмиците до юни и си обещах: това лято е за краката ми.

Ако вторият курс премине добре, краката ми трябва да са възстановени точно навреме за лятото. Идеята те да изглеждат „нормални“ отново изглежда почти странна в този непредсказуем свят, в който живеем. Но времето не спира, и между сигурността на лятото и надеждата да си възвърна тялото напълно, се държа здраво за тази надежда. Да дойде слънцето! Това ще бъде лятото, в което ще парадирам с краката си – микро-мини, къси шорти, всичко, което позволява на тези 107 сантиметра (които съставляват повече от половината ми височина) да блеснат. Обичайните ми макси-рокли и ленени панталони ще трябва да почакат – не съвпадат със смелия, открит образ, който приемам този сезон.

Имайки предвид колко струват тези лечения (за щастие, покрити от застраховката), как да не покажа резултатите? Сумата можеше да покрие две години магистратура, 155 чифта компресионни чорапи или луксозни чорапи за цял град. Вместо това ще демонстрирам стойността на парите си чрез гардероба си.

Колекцията „Пролет“ на Chloé предложи перфектно вдъхновение с кокетните си дизайни, които изтъкват краката – от шорти bloomers до мини-поли с балонена пола в нежни неутрални цветове. Дори по-дългите рокли с асиметрични разрези сякаш шепнеха „освободи крака“. Докато ултра-късите поли на Miu Miu през 2022 предизвикаха сензация, възраждането на стила Y2K продължава с дизайнери като Sandy Liang и носталгичните й ученически стилове, както и практичните cargo шорти на Ulla Johnson – идеални за летни приключения.

Напоследък всяка нова болка или промяна по кожата ме прави свръхосъзнатата за остаряването, повдигайки досадния въпрос: „Не съм ли твърде стара за това?“ Иска ми се да кажа, че възрастта не ми минава през ума, но минава. Постоянно ни казват (особено на жените), да не позволяваме възрастта да ни ограничава – че тя е просто число. Но ако обществото наистина работеше така, изобщо нямаше да имаме нужда от тези послания.

Истината е, че възрастта има значение – по безброй начини, както празнични, така и смирени. Да се преструваме, че не е така, изглежда неискрено. Корицата на Никол Кидман за Vanity Fair през 2022, където тя носеше мини-пола на Miu Miu на 54 години, предизвика остра дискусия за възрастта и стандартите за красота. Някои аплодираха смелостта й, други я критикуваха. (Лично аз смятам, че краката й изглеждаха фантастично.)

Вече прекарах повече време, отколкото бих искала, на лечение на вени, ултразвукови изследвания и дни за възстановяване. Животът е твърде кратък, за да го губя, чувствайки нещо друго освен благодарност, че съм тук – с резултати, които си струва да се покажат. Ето нещо, за което никога не се бях замисляла: след като започнах лечението, забелязах, че краката ми всъщност се чувстват различно. Към края на деня са по-леки и не ме болят. Вече не се събуждам от остри, постоянни спазми. Краката ми се чувстват отпочинали и силни, и внезапно има нова енергия в стъпките ми. Невероятно е – и това е всичко, от което се нуждая, за да ги пусна в светлината на прожекторите.