Карлос Алкараз спечели Ролан Гарос за втора поредна година, побеждавайки Яник Синер в епичен петсетов трилър (4-6, 6-7, 6-4, 7-6, 7-6 [10-2]) и така си осигури петата титла от Големия шлем. Мачът продължи 5 часа и 29 минути – най-дългият финал в историята на турнира и вторият по продължителност финал на Голям шлем някога. Това беше и само третият път, в който финал на мейджър се решаваше в тайбрек.
Като се има предвид тяхното скорошно господство – или Синер, или Алкараз са победители в последните пет турнира от Големия шлем и в седем от последните десет – е изненадващо, че досега не са се изправяли един срещу друг във финал. И двамата влезоха в мача с безупречни рекорди във финали на шлем (Алкараз 4-0, Синер 3-0).
Битката започна още от първия гейм, който сам по себе би продължил 12 минути, включвайки 16 точки и пет дюса. Ако целият мач беше поддържал тази интензивност, щеше да отнеме 10 часа. Първият сет беше напрежен обмен, като боксьори, които се проучват в първия рунд.
Синер пое контрол във втория сет, но Алкараз се върна, за да стигне до тайбрек. Въпреки това, прецизността на Синер и способността му да връща почти всяка топка frustrirаха Алкараз, който често играе на пълни обороти. Експерти като Андре Агаси и Брад Гилбърт са отбелязали, че Алкараз – подобно на Арина Сабаленка – би могъл да има полза от по-стабилен и контролиран подход, нещо, в което Синер (и Коко Гоф) са изключително добри.
Всичко се обърна в третия сет. Алкараз реализира брейк рано и демонстрира изумителна сила, макар че огромната скорост на техните удари (и двамата редовно удряха форхендове над 100 мили в час) понякога се губеше в телевизионните кадри. Алкараз спечели сета 6-4, отбелязвайки първия загубен сет за Синер в турнира. Публиката – включително звезди като Фарел Уилямс, Натали Портман и Спайк Лий – избухна в аплодисменти.
Статистиката изглеждаше мрачно: Синер никога не беше печелил мач с такава продължителност, а Алкараз никога не беше изравнявал след два загубени сета. Четвъртият сет беше още една война на изтощение, докато Синер не реализира брейк при нула, поставяйки се в позиция да сервира за мача.
Тогава дойде обрата: При 40-0 и 5-3, Синер се срина, губейки пет поредни точки и давайки играта на Алкараз. Публиката полудя. Алкараз върна брейка, изравни на 5-5 и използва момента, за да стигне до тайбрек. Стадионът скандираше "КАР-ЛОС", докато той поведе и спечели сета, изпращайки мача над четири часа.
В петия сет и двамата играчи дадоха всичко от себе си, но неуморната енергия на Алкараз и ключовите му удари в последния тайбрек му донесоха историческата победа. Това беше мач за всички времена – такъв, който затвърди тяхното съперничество като бъдещето на мъжкия тенис.
Мачът стигна до решаващ пети сет, изпълнен с интензивни обмени, обрати и умни тактики. В шестата игра пропусната линия – рядкост, тъй като Ролан Гарос все още разчита на човешки съдии вместо на електронни системи – разстрои обикновено спокойния Синер, извеждайки го на 2-4. Но той се върна, за да изравни на 5-5. Оттам и двамата изпълниха смайващи удари, които само те биха могли да извършат, изпращайки сета до 6-6 и след това в тайбрек – зашеметяващо, напрегнато представяне на тенис.
Алкараз в крайна сметка доминира в тайбрека, спечелвайки 10-2 (във финали на Големия шлем тайбрекът в последния сет е до 10 точки вместо обичайните седем) – час и 45 минути след като Синер имаше три мачбола. Последната точка беше чиста магия: Алкараз преследва невъзможна топка, след което изви форхенд около мрежовия стълб, гледайки как се приземява в полето. Той падна на клей, покривайки лицето си в невяра, докато майка му, която до този момент беше нервно скривала лицето си на трибуните, най-накрая се отпусна и започна да ликува.
След такава изтощителна битка и двамата играчи бяха сдържани по време на церемонията по награждаването, но тяхното взаимно уважение беше безспорно. Всеки похвали другия, като Алкараз призна, че Синер – все още само на 23 – ще има още много шансове да печели титли. На само 22, Алкараз беше попитан дали ще отбележи тази победа с ново тату (след победата си в Париж миналата година си направи Айфелова кула). С усмивка той отвърна: "Ще трябва да попитам баща си."
Това съперничество вече е легендарно – и нямаме търпение да видим какво ще следва.