Амал Клуни е една от най-уважаваните адвокатки по правата на човека днес, известна с неуморимата си защита на хора, изправени пред системни злоупотреби — особено жени и момичета, преживели сексуално насилие. **„Постоянно се вдъхновявам от смелостта на тези, които търсят истината, дори с голям личен риск“,** казва тя пред **British Vogue**. **„Журналисти, които оспорват властта, млади жени, които отказват да мълчат — тяхната храброст ме движи.“**

През 2019 г. тя и съпругът ѝ Джордж основаха фондацията „Клуни за справедливост“, предлагаща безплатна правна помощ в над 40 държави. На въпроса какво е най-голямото препятствие за справедливостта, тя отговаря: **„Апатията. Несправедливостта, жестокостта и злоупотребата с власт винаги ще съществуват — но ако добрите хора мълчат, промяната става невъзможна. Когато страхливистта надделява над смелостта в правителствата и корпорациите, прогресът спира. Справедливостта не е пасивна; за нея трябва да се бориш.“**

**Vogue:** **Амал, по какво работиш в момента?**

**Амал Клуни:** В момента представлявам Мария Реса, журналистка, изправена пред доживотен затвор във Филипините, просто защото върши работата си. Подала съм и искове в Международния съд за правосъдие, търсейки справедливост за жертвите на геноцида в Мианмар. Друг случай включва 871 жертви на ИДИЛ в Ню Йорк, сред които и носителката на Нобелова награда за мир Надия Мурад — езидка, преживяла сексуално насилие. Това е първият случай, който дава на оцелелите от геноцида на ИДИЛ шанс да получат обезщетения, които ще променят живота им.

Чрез фондацията „Клуни“ предоставяме безплатна правна помощ на жени и журналисти в над 40 държави. Помогнахме за освобождаването на десетки журналисти и подкрепихме хиляди жени, изправени пред насилие, детски бракове или дискриминация. През октомври стартираме Оксфордския институт по технологии и правосъдие — партньорство с Оксфордския университет, което използва изкуствен интелект, за да разшири достъпа до правосъдие.

Тъкмо започнах и като професор по международно право в Оксфорд, обучавайки следващото поколение правни умове. Фондацията подкрепя млади жени, изучаващи правото на човека в Африка, а към края на месеца ще връчвам награда за овластяване на жените заедно с King’s Trust. През октомври ще организираме и наградите „Albie“ в Лондон, с които ще отличим смели защитници на справедливостта по целия свят.

**Vogue:** **Какво те мотивира в трудните моменти?**

**Амал Клуни:** Смелостта на моите клиенти — хора като Мария Реса и Надия Мурад, които са преживели невъобразими страдания, но се борят не само за себе си, а и за другите. Тяхната устойчивост ме вдъхновява всеки ден.

**Vogue:** **Има ли постижение, с което се гордееш най-много?**

**Амал Клуни:** Всеки път, когато невинен журналист излезе на свобода и се събере с семейството си, това е победа. Моменти като освобождаването на моя клиент Уа Лонг след години в затвора — те остават завинаги в мен. Журналист от Reuters излиза от затвора в Мианмар и се завръща вкъщи, за да види бебето си за първи път. Гордея се, когато моята клиентка — езидка от Ирак, която се изправи срещу ИДИЛ в съда — гледа как съдията обявява присъда за геноцид и осъжда убиеца на дъщеря ѝ на доживотен затвор. Гордея се всеки път, когато студент ми каже, че се чувства вдъхновен, или когато момиче ми сподели, че работата ми я е мотивирала да се бори за справедливост.

**Как успяваш да балансираш работа и личен живот? Възможно ли е да се „изключиш“ в края на деня?**
Както всяка работеща жена, опитвам се да намеря правилния баланс — и никога не успявам напълно! Но всяка сутрин се чувствам невероятно щастлива, че имам съпруг, когото обичам безкрайно и възхищавам му се, и деца, които носят толкова много радост на двама ни.

**Какво ти дава надежда за бъдещето?**
Лидерите с честност и смелост ме вдъхновяват. Също и студентите ми — тяхната решимост да променят нещата, вместо само да наблюдават несправедливостта, ме изпълва с надежда. Те отказват да мълчат или да чакат някой друг да действа. Тяхната преданост ми напомня, че прогресът е възможен, когато хората изберат смелостта пред апатията.

Историята не се навежда към справедливост сама — хората трябва да я доведат дотам. Всички имаме роля: политици, адвокати и журналисти, разбира се, но и гражданите, които гласуват, и родителите, които отглеждат следващото поколение. Ако справедливостта е наша обща цел, тя трябва да бъде и наша обща отговорност.