Оскар Уайлд стана последната муза на Карлота Баррера. Дизайнерката изгради цяла история около автора, която се разгръща не само чрез дрехите, но и чрез пътепис, придружаващ колекцията. В центъра й беше протагонист, напомнящ Дориан Грей, който ни отвеждаше на жив пътешествие — през нощта той излизаше в пресна, нагладена риза и перфектно кроен смокинг, но безупречната му елегантност бавно отшумяваше с течение на часовете, с навити ръкави и разкопчани яки.

"Става дума за пътя на дрехите, как те се променят заедно с него през нощта", обясни Баррера. В тази трансформация беше вплетено размисъл върху мъжествеността, женствеността и неудържимия поток на времето.

В основата си моделите показваха как дрехите се развиват с нас. "Искам да създавам колекции с собствен живот — защото животът се разкрива в най-малките детайли", каза Баррера. Това е идея, която марката изследва от няколко сезона. На пръв поглед дрехите може да изглеждат скъсани или износени, но при по-внимателен преглед се забелязва щателна прецизност в изработката им. "Това е игривата, пънк страна на нещата", допълни тя. "Може да изглежда, че всичко е разкъсано, но всеки детайл е умишлен."

Дуалността е в основата на визията на Баррера — баланс между познаването на правилата за кроене и умението да ги пречупваш. "Има фраза, която обобщава колекцията", отбеляза тя. "'Преди началото на великия блясък трябва да има хаос.'" И наистина, нищо не беше каквото изглежда: неочаквани двойни яки, пашкули, превръщащи се в колани, маншетни копчета с мотиви от китове, ризи на прага да се сбогуват с раменете, и якета, носени наопаки, за да разкрият подплатата си. Беше колекция, в която дрехите се преплитаха, всяка с леко бунтарски оттенък.