Ето преработена версия на текста на български, запазвайки оригиналното значение:

---

Смятам, че жените притежават специален вид креативност, който им помага да се справят дори с най-невъзможните ситуации. Това е особено вярно за жените художнички, които използват творческата си работа, за да преодолеят житейските предизвикателства. Намирам това невероятно вдъхновяващо – то ми дава надежда за бъдещето.

**Какво вдъхнови фокуса ви върху разказването на истории за женствеността? Откъде идва това желание?**

**MGC:** Заслугата за тази промяна е на дъщеря ми. Винаги съм работила инстинктивно, но Рашеле – която има по-аналитичен и културно осъзнат подход към живота – ми помогна да погледна на нещата по различен начин. Нашите разговори се превърнаха в междугенерационен диалог. Тя постави под въпрос ролята на модата и ме накара да преосмисля какво може да представлява тя. Преживяхме заедно период, в който модата трябваше да придобие по-дълбок смисъл.

**RR:** В университета моят академичен кръг беше много критичен към ролята на модата – как тя оформя образите на женствеността и женското тяло. Това осъзнаване съвпадна с нейното назначаване за креативен директор на Dior. Нашите дискусии се центрираха върху това какво означава да бъдеш жена, която проектира дрехи за жени.

**MGC:** Идвайки от моя фон, фокусирах се повече върху занаятчийството, отколкото върху представянето на женските тела. Някои права изглеждаха вече спечелени – поколението на майка ми се бореше за права като развод и аборт, така че ги приемах за даденост. Работейки с жени като сестрите Фенди, се наслаждавах на пълна свобода и смятах, че тези свободи са трайни. Беше шокиращо да осъзная, че представянето на женствеността носи нови сложности. Ангажирането с различна визуална култура – такава, която не беше толкова изразена в началото на кариерата ми – беше отварящо очи. Поколението ми виждаше модата като абстрактна, по-малко свързана с отговорността за изобразяване на женските тела.

**RR:** Моите критики имаха за цел да я направят по-осъзната за тази отговорност, предвид влиятелната ѝ роля. Когато започнах да работя с нея, разбрах как се осъществява промяната отвътре – като се движиш между множество реалности, докато постигаш конкретни резултати.

**(Надписи към снимките: Две фотографии от оригиналните tableaux vivants на Ман Рей от 1930 г., които вдъхновиха изложбата тази седмица в Teatro della Cometa.)**

Реалността е, че все още има много малко жени, които проектират за жени в големите модни къщи.

**RR:** Патриархалната перспектива е системна и засяга всяка индустрия и творческо поле. Дори жените са интернализирали тази гледна точка, често несъзнателно.

**MGC:** Трябва постоянно да се питаш – за идентичността си, работата си, за това, което приемаш за даденост. Разговорите ми с дъщеря ми и нейното поколение ме накараха да преосмисля много неща. Това се случи, докато индустрията изглеждаше, че се променя (или поне така изглеждаше). Днешният достъп до информация и комуникационни инструменти е поразителен – приемаме за даденост книгите, знанието и технологиите, които са на пръстите ни. Социалните медии и новите технологии... **(изречението се губи)** Тези процеси са се преплитали – понякога дори твърде много, според мен. Все пак, те дадоха глас и критична перспектива на всички, дори когато това понякога води до опростени или по-малко нюансирани анализи. Но всичко това е част от една продължаваща еволюция.

Модните ревюта сега имат глобален а