Оливие Рустейнг може да е под 40 години, но вече е третият най-дългогодишен творчески директор в луксозния prêt-à-porter, който не е основател на марката — изпреварен само от Вероник Никанян от Hermès за мъжко и мощния Иън Грифитс от Max Mara. Дори когато модата се вманиачава по най-новите си краткотрайни тенденции, рядката комбинация от зрял опит и младежка енергия на Рустейнг му дава заземена, оптимистична перспектива.

Говорейки в своя офис, той обясни: „Един дизайнер трябва да еволюира, като постоянно се преизмисля. Не става въпрос само за това модна къща да се умори от дизайнер — самият дизайнер трябва да усеща това безпокойство, ако не предизвиква собствените си граници. Запазваш основната си идентичност, но създаваш напълно нови изрази на нея. Все едно правиш различни албуми със същия художествен глас.“

В Balmain Рустейнг остава дълбоко отдаден както на марката, така и на своята философия за непрекъснато преизобретяване. Фотографиите от лукбука на резортната колекция отразяваха това — подход към дизайните със свежи очи, използвайки дълбоките му познания за индустрията, за да гарантира търговски успех.

При дамските модели пастелни карирани изделия от букле (намек към Clueless), елегантни черни варианти и смели цветови комбинации — някои запазени само за шоурума — подчертаха, че твидът съставлява над 20% от prêt-à-porter на Balmain. Флорален мотив, преосмислен от архивно парче на Пиер Balmain, се появи в новите варианти от разширяващата се линия чанти на марката: Anthem (детайл с колан), Sync (верижка), Ébène (на формата на кроасан) и остро кроеният Shuffle.

Макар bodycon да не липсваше напълно — виждахме го в плътно облегали рокли от плетена лента и флорална пола с разрез — фокусът се измести към иновативни oversize кроежи. Вълнени карирани принтове Prince of Wales често бяха скъсени и комбинирани със съответстващи минипола или шорти, играейки с пропорциите. Едно впечатляващо парче беше обемно палто с изкуствено изглеждащ печат, вдъхновен от Моне, като почит към художествените корени на Пиер Balmain. Котурни ботуши, сега и от кожа, и от ширлинг, контрастираха с деликатни рокли в стил бельо, докато завъртащи се пелерини от кашмир в праскова или лимонен цвят предлагаха лекота и елегантност.

Мъжкото облекло балансираше радикални и консервативни елементи — строго структуриран кроеж срещу отпуснат деним, кожа или спортни якета от жаккард. Официалните обувки бяха преосмислени с дебели подметки и метални детайли, смесвайки буржоазна френска изтънченост с уличен стил. Скрити бисери в шоурума включваха комплекти от риза и шорти с лабиринтен принт, якета от комбинация кожа-вълна и overshirts от букле — незаснети, но безспорно впечатляващи.

Както каза Рустейнг: „Истинският въпрос винаги е: Какво искаш да предложиш? Моят отговор се променя всеки сезон, но винаги се свежда до това да преосмисляш миналото, за да оформиш бъдещето. Затова продължавам този диалог с оригиналната визия на Пиер Balmain — намирам нови начини да изразя този разговор.“