Преотварянето на музея „Фрик“ през март беше едно от най-очакваните събития в Ню Йорк от години. Толкова, че изглеждаше, че всичко вече е казано за него — лъскави статии се появиха навсякъде, от Architectural Digest до The New York Times и Vogue, докато тълпи нюйоркчани се редяха пред бившата къща на Хенри Клей Фрик в Апър Ийст Сайд, за да разгледат новообновените зали, проектирани от Анабел Зелдорф. Всеки, който все още не беше посетил музея, се сблъскваше с неизбежния въпрос на пролетните вечери: "Виждал ли си новия 'Фрик'?"

Но, както се оказва, има още какво да се обсъжда. На 6 юни музеят представи новото си кафе: Уестморланд.

Снимка: Уилям Джес Лерд

Кръстено на пулмановския вагон на семейство Фрик, Уестморланд е пространство като скъпоценна кутийка на втория етаж на музея. Входът прилича на загадъчна вълшебна градина, с диван от мохер в цвят на горска зеленина и стенопис Фуга от Дарън Уотърстън, изобразяващ гора. Трапезарията повтаря пастелните тонове на картина на Фрагонар, с розови подове и червени бамбукови столове. Друг стенопис на Уотърстън, Аркадия, обгръща стените с мечтаен кремав пейзаж.

Снимка: Уилям Джес Лерд
Снимка: Уилям Джес Лерд

Интериорът е проектиран от студио Bryan O’Sullivan, фирма от AD100, ръководена от бивш ученик на Анабел Зелдорф. О'Съливан сподели пред Vogue, че вдъхновението дошло лесно: "Взехме много подсказки от самия 'Фрик'." Например, червените бамбукови столове са намек към червенооблечените ангелчета в залата на Буше (проектирана от Елзи де Волф) и към маймуните в аленото от Дж. Алдън Твахтман в китайски стил. А зеленият цвят? "Забелязахме колко често се среща в картините в 'Фрик'", обясни О'Съливан. "Освен това, има и градината на Ръсел Пейдж точно до прозореца." (Дори финият флорален мотив зад бара включва "бърнет", многогодишно растение от парка.)

Един от любимите му детайли? Органичните барелефни медальони на тавана от Уотърстън, наподобяващи бръшлян, пълзящ по стените. "Изглеждат сякаш растат право от тавана", каза той.

Снимка: Уилям Джес Лерд
Снимка: Уилям Джес Лерд

Под тях, орехови маси с латунни акценти стоят до кожени дивани — фина индустриална нотка, вдъхновена от историческия пулмановски вагон на „Фрик“. О'Съливан ги проектира така, че да напомнят на луксозните седалки от влаковете през Позлатената епоха.

През лятото посетителите могат да се насладят на скон с карамелизиран лук и мащерка или пъстърва по-пожар в пространство, толкова художествено като самите галерии на музея — преди да прекарат следобед, заобиколени от шедьоври.