Срещата с Мия Трипълтън в хотелска стая в Кан изглежда странно позната. Твърдото ръкостискане, гласът и лицето на актрисата, родена в Лондон, ми напомнят за някого – въпреки че никога преди не сме се срещали. Причината скоро става ясна: тя е огледален образ на майка си, носителката на Оскар Кейт Уинслет, наследявайки същия топъл, без излишни приказки британски чар, който е станал запазена марка на Уинслет в Холивуд.

Облечена в дълга до пода черна корсетна рокля на Alexander McQueen с отворени върхове на обувките, тъмночервени нокти и смели бижута от по-ранната си пресконференция, Трипълтън изглежда като истинска възходяща звезда, която прави дебюта си в Кан. И все пак тя не би могла да бъде по-малко претенциозна, като седи на ръба на кресло, пиейки минерална вода („Балончетата може да се разширят в това облекло“, шегува се).

На само 24 години, с едва няколко роли в актьорското си портфолио – включително „Аз съм Рут“ заедно с майка си и малка роля в „Скъп“ – сега тя постига нещо, което дори Уинслет не е успяла: да води голям филм на Уес Андерсън. В „Феникийската схема“, най-новата причудлива авантюра на Андерсън, тя играе Лизъл, монахиня от 50-те години на миналия век, чийто живот се преобръща, когато баща ѝ (Бенисио дел Торо), мощен бизнесмен, я обявява за свой наследник. Следва хаотично пътешествие през пустини и джунгли, избягване на убийци и разкриване на семейни тайни.

Лизъл на Трипълтън е по-остра от предишните героини на Андерсън – остроумна, безмилостна и открито враждебна към баща си. Въпреки че дели екран с тежките имена на дел Торо, Том Ханкс и Скарлет Йохансон, тя открадва сцената с безупречното си усетяване за комедия.

Когато „Феникийската схема“ излезе на 30 май, животът ѝ безспорно ще се промени. Преди това тя споделя за сълзите си по време на овациите в Кан, за непреднамереното подражание на майка си на червения килим и за краткия съвет на Уинслет за фестивала.

**Vogue:** Изглеждаше емоционална по време на овациите – какво чувстваше?
**Мия Трипълтън:** Бях горда, че се държах... докато камерата не се приближи. Видях себе си на екрана и си помислих: *О, не, аплодират за мен – сега съм свършена.* [Смее се.] Беше прекалено. Майкъл Сера, сладко, ме потупа по гърба и каза: „Пусни се.“ Но се съпротивлявах – не исках да плача! *Слава богу за водоустойчивата спирала!*

Описвала си Лизъл като лук. Кои слоеве бяха най-интересни за теб?

Тя е толкова сложна. Не е виждала баща си от шест години и има толкова много въпроси без отговор за смъртта на майка си, която се е случила, когато е била много малка. На практика е била сирак, изпратен в манастир, и вероятно е мислила: *Баща ми просто не се интересува от мен.* И изведнъж получава шанса да се изправи срещу него. По време на филма тя преминава през пътешествие на самопознание.

Това беше огромна роля – Уес прегледа стотици аудиции. Как се почувства, когато я получи?

Бях във влак, заобиколена от хора. Цял ден обновявах имейлите си, ужасена. Когато получих обаждането, просто седнах на пода и заплаках, после се обадих на всички, които познавам. От 13-годишна това е, което съм искала – *точно това*. Миналата седмица разглеждах стари кутии у дома и открих дневниците си. Един запис буквално гласеше: *„Гледам отново „Кралство на луната“, обичам този филм. Иска ми се да работя с Уес Андерсън някой ден.“* Напълно бях забравила, че съм го писала.

Кое беше най-трудното при работа с Уес?

Честно, целият опит беше невероятен. На неговите снимачни площадки няма разделение между актьори и екип – няма трейлъри, няма монитори навсякъде. Той изобщо не е йерархичен; всички бяхме заедно. Това ме накара да се чувствам стабилна, дори като новак. Бях ужасена на първия ден, повтарях си всяка реплика, но Уес буквално ме водеше за раменете. Чувствах се толкова добре дошла и сега наистина ми липсва това чувство на другарство. На 24 съм, никога не съм правила това преди – никога не съм била в Кан. Обикновено съм в дрипи дънки и стари тениски с петна от пот [*смее се*]. Уча се всеки ден.

Кое беше най-сюрреалистичният момент в Кан досега?

Всичко около премиерната вечер. Големите, червени, страшни стълби! Само си мислех: *Не се спъвай, не се спъвай...* докато се качвах в онази огромна пола. И: *Моля, никой да не стъпва върху нея.* После направихме групова снимка на червения килим и влязохме – залата сякаш вибрираше. Сърцето ми биеше толкова силно, че не чувах нищо. Осъзнах и, че не мога да седна в корсетната рокля, затова трябваше да се сгъна на две, за да седна поне на ръба.

После всички вечеряхме заедно. Бях сменила зелената рокля и махнах токчетата, защото не можех повече. Имаше малък балкон, където бяхме, и излязох навън. Беше толкова тихо – само звезди и звук от жаби – и виждах всички вътре, как се смеят. Това беше първият момент, в който успях да осмисля всичко. После пак заплаках малко.

Разкажи повече за зелената рокля на Oscar de la Renta. Хората казват, че е кив към роклята на майка ти от Givenchy by Alexander McQueen за Оскарите през 1998 – годината, в която беше номинирана за „Титаник“.

Толкова е смешно, защото нямах представа, че тя е носили тази рокля. Не беше умишлено. Веднага след като филмът приключи, си помислих: *Ако това отиде на червен килим, трябва да нося зелено* – този цвят просто... Лизъл носи зелени чорапи и зелена сенка. Обичах тази невероятна рокля на Oscar de la Renta – толкова ме радваше – но нямах представа, че тя е носили нещо подобно. Някой ми го спомена на следващата сутрин и ми се стори много смешно.

**Мия Трипълтън, 24, на премиерата на „Феникийската схема“ в Кан.**
**Pascal Le Segretain/Getty Images**

**22-годишна Кейт Уинслет на Оскарите през 1998.**
**Jim Smeal/Getty Images**

**И днес си в McQueen.**
Обичам McQueen, откакто помня. Трябва да съм била на 11, когато видях „Savage Beauty“, и се запалих напълно.

**Майка ти също беше много млада – само на 20 – когато за първи път дойде в Кан. Даде ли ти някакви съвети за първия ти път тук?**
Каза ми: *„Опитай се да не повръщаш от носа. Просто дишай!“* Тук бях толкова заета, че почти не съм говорила с нея.

**Уинслет на 20 години на филмовия фестивал в Кан през 1996.**
**Снимка: Getty Images**

**Трипълтън на фотосесията за „Феникийската схема“.**
**Снимка: Getty Images**

**Виждала ли е филма вече тя или останалите от семейството ти?**
Никой близък не го е виждал още, но нямам търпение да го видят. Това е още една причина премиерата да изглеждаше толкова голяма – изведнъж осъзнах: *О, уау, всички ще гледат това.* Котката е излязла от торбата. И филмът излиза в кината толкова скоро. Виждам постерите навсякъде и просто искам да изчезна. Наистина не знам какво да правя.

**Как се справяш с този момент? Той ще промени живота ти.**
Не знам – в съзнанието си още не съм го осмислила. Нормалният ми живот е само разходки с кучето и пребиваване в провинцията.

**Това ли ще правиш след промоциите?**
Точно така. Просто искам да отида на дълга разходка и да пренощувам някъде.

**Преди това имаш ли още промоции в Кан днес?**
Не, просто трябва да съблека тази рокля и да отида да си взема кроасан!

**„Феникийската схема“ излиза в кината от 30 май.**